Exploring NUSA PENIDA island: Crystal Bay

How did we decide to visit this small, cute island... What adventures we had on the way there and what was our first impression of Nusa Penida.



След близо десет дни на Бали (които минаха ужасно неусетно, с цялото обикаляне между различни селца, сърф спотове, местене на багаж и дъски), решихме да излезем малко от лудницата и да се върнем назад във времето. Как? Ами отидохме на Nusa Penida, близък малък остров, който заедно с Nusa Lembongan & Nusa Ceningan е нещо като оазис на крачка от Бали. където човек може да се наслади на по-спокоен живот и по-големи палми :D А и, за съжаление, вълните доста намаляха и решихме да изчакаме да се върнат някъде на по-спокойно. Естествено, понеже сме от хората, които не обичат да им е лесно, вместо да си вземем бърза лодка от Бали, заедно с другите туристи, ние решихме да си хванем ферибота, използван от месните, за да прекарват камиони и коли със стоки. Ние искахме да си вземем скутерите, които бяхме наели на изгодна цена от Бали, защото имахме доста раници и сърф дъски.

В Индонезия никога не се знае кое кога заминава и от къде точно, така че станахме в 6 и пътувахме час и нещо от Убуд , само за да виснем на пристанището, където никой нищо не знаеше.

Човека на касата накрая ни каза с усмивка, че ферибота тръгва или в 13:00 или в 14:00, но по-добре да сме там в 11:00, за да сме сигурни, че ще има място за нас и моторчетата. Обратно в пристанищния град, който тъне в мизерия, мръсотия и прах. Разни съмнителни типове те преследват на всяка крачка да ти предлагат лодка и те лъжат, че ферибот няма да има. Около самото пристанище обикалят хора, със странни мърдащи чували, в които пренасят животни. Жега и прах витаят във въздуха и обстановката е доста тягостна. Нищо! Не може само палми хаха. След много дълго висене на ръба на пристанището с всичкия ни багаж започнахме доста да се съмняваме ще има ли изобщо ферибот и кога. Затвориха ни заедно с група местни на доковете, и ни наредиха да чакаме там, заедно с камионите и няколко усложливи индонезиики, с кошници на главите, пълни с бананов чипс и ориз. Срещу малко дребни пари си направихме обяд, който би повишил холестерола и на светец - пържена храна в съмнителни мазни пликчета си е класика за Азия все пак. Цялото положение беше леко комично и объркващо, но след известно време видяхме малкото фериботче да се приближава към пристана, а местните да се трупат на тълпи. Естествено проявихме изобретателност и се набутахме най-отпред и бавно, заедно с тълпата се накачулихме на ферибота. Накрая помахахме вяло (но и малко злорадо) на онези, за които не остана място. След час и малко се озовахме на Nusa Penida и след кратка спирка, за зарязване на багажи и къпане (трябваше си!), се насочихме към Crystal Beach.


Пътят до там беше тесен и изпълнен с изкачвания и спускания, минаваше през едно малко селце и след това тръгваше напряко през горичка от огромни кокосови палми. Още минавайки по него усещахме, че най-сетне ни предстои нещо наистина хубаво.

Плажът се оказа прекрасен! Светлината беше уникална, водата приятно хладна, нямаше много хора, а малките вълнички се разбиваха по мекичък, тъмно сив вулканичен пясък... най-сетне се убедихме че цялото пътуване си е заслужавало. На метри от брега започваше кораловия риф, навсякъде щъкаха риби, досами плажа имаше хинду храм, заобиколен от палми. Горите наоколо бяха пусти, с изключение на няколкото колиби с местни хора, които предлагаха young coconut, пържена риба и bin tang.

Ей това е Индонезия: прах, мръсотия, мудни хора и накрая - райски плаж в нищото <3 Като в живота.. 

Щом загубиш вяра, че нещата вървят в правилна посока, получаваш супер бонус, за да не се съмняваш повече :)



FOLLOW ^ CONTACT ^ SHARE WITH US

  • Black Instagram Icon
  • Black Facebook Icon
  • Pinterest - Black Circle
  • Black YouTube Icon

© 2023 by Shades of Pink. Proudly created with Wix.com

  • Black Instagram Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Pinterest Icon
  • Black YouTube Icon